17 мар. 2017 г., 20:16  

Като Сизиф 

  Поэзия
1113 5 0

 

Изстрадал своя личен ад -

сизифовски катерил склона,

сочен с пръст, на челото с печат,

някой жертва е на слух зловонен.

 

Живот без грях - а има ли такъв,

кои са праведните хора?

Да хвърли камък - да посегне пръв

безгрешния, или всички са актьори.

 

Гредата във окото си усещаш ли,

или сламката във чуждото видя?

И с думи, като жиг горещи,

прогаряш дири в нечия душа.

 

Недей да съдиш, остави на Него -

единствен има право на това.

Обичай и смири си егото -

не ритай падналия, а му дай ръка.

 

 

© Илия Станков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??