17.03.2017 г., 20:16 ч.  

Като Сизиф 

  Поезия
1277 6 0

 

Изстрадал своя личен ад -

сизифовски катерил склона,

сочен с пръст, на челото с печат,

някой жертва е на слух зловонен.

 

Живот без грях - а има ли такъв,

кои са праведните хора?

Да хвърли камък - да посегне пръв

безгрешния, или всички са актьори.

 

Гредата във окото си усещаш ли,

или сламката във чуждото видя?

И с думи, като жиг горещи,

прогаряш дири в нечия душа.

 

Недей да съдиш, остави на Него -

единствен има право на това.

Обичай и смири си егото -

не ритай падналия, а му дай ръка.

 

 

© Илия Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??