Изстрадал своя личен ад -
сизифовски катерил склона,
сочен с пръст, на челото с печат,
някой жертва е на слух зловонен.
Живот без грях - а има ли такъв,
кои са праведните хора?
Да хвърли камък - да посегне пръв
безгрешния, или всички са актьори.
Гредата във окото си усещаш ли,
или сламката във чуждото видя?
И с думи, като жиг горещи,
прогаряш дири в нечия душа.
Недей да съдиш, остави на Него -
единствен има право на това.
Обичай и смири си егото -
не ритай падналия, а му дай ръка.
© Илия Станков Всички права запазени