Като Сизиф

Изстрадал своя личен ад -

сизифовски катерил склона,

сочен с пръст, на челото с печат,

някой жертва е на слух зловонен.

Живот без грях - а има ли такъв,

кои са праведните хора?

Да хвърли камък - да посегне пръв

безгрешния, или всички са клакьори.

Гредата във окото не усещаш,

но сламката във чуждото видя.

И с думи, като жиг горещи,

прогаряш дири в нечия душа.

Недей да съдиш, остави на Него -

единствен има право на това.

Обичай и смири си егото -

подай на падналия от сърце ръка.