Като в църква
При дадената дума се завръщам.
Денят е сух, а пътят е корав.
Почупил е краката на мнозина.
Внимателно пълзя. Не ходя прав.
При клетвата си влизам, като в църква -
смирен, притихнал, гологлав…
Не знам какво и как пожертвах,
и не разбрах… Доколко оцелях?
Звукът в душата ме прегръща
с онази своя, изначална, белота,
а споменът започва да разказва
най-свидната си приказка за любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
