Катун
КАТУН
Край мене се смеят момичета,
фалцетно кънти невинния смях.
Накичили коси със кокичета –
света остава розов за тях.
Защо се смеете, момичета?
Още карате осмия клас.
С очи рекламите сричате,
женихи готвят вериги за вас.
Рокли със цвят на бонбони сте вейнали.
Покриват омайните женски бедра.
Като слънца по вас, маниста са грейнали.
Продадени… Зад вас остава града.
При зори поемат пътя катуните,
бонбонен цвят не радва чужди очи.
Под чергилата се вият тайфуни.
Циганска песен в кръвта им звучи.
Край мене се смеят момичета,
фалцетно кънти невинния смях.
Накичили коси със кокичета –
света остава розов за тях.
Защо се смеете, момичета?
Още карате осмия клас.
С очи рекламите сричате,
женихи готвят вериги за вас.
Рокли със цвят на бонбони сте вейнали.
Покриват омайните женски бедра.
Като слънца по вас, маниста са грейнали.
Продадени… Зад вас остава града.
При зори поемат пътя катуните,
бонбонен цвят не радва чужди очи.
Под чергилата се вият тайфуни.
Циганска песен в кръвта им звучи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мимо Николов Все права защищены
