Sep 20, 2008, 11:25 AM

Катун

  Poetry » Civic
705 0 2
             КАТУН


Край мене се смеят момичета,
фалцетно кънти невинния смях.
Накичили коси със кокичета –
света остава розов за тях.


Защо се смеете, момичета?
Още карате осмия клас.
С очи рекламите сричате,
женихи готвят вериги за вас.


Рокли със цвят на бонбони сте вейнали.
Покриват омайните женски бедра.
Като слънца по вас, маниста са грейнали.
Продадени… Зад вас остава града.


При зори поемат пътя катуните,
бонбонен цвят не радва чужди очи.
Под чергилата се вият тайфуни.
Циганска песен в кръвта им звучи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...