Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
30 нояб. 2012 г., 13:29

Казанлък 

  Поэзия
1328 0 8

 

Аз не съм се раждал като всички.

Бате Климент Денчев ме създаде

с глас и четка, с няколко чертички.

Знам, защото гледах как го прави.

 

После, след като ме нарисува,

каза: "Гледай, малък Валентине,

твоят град ще бъде ето тука,

Казанлък е неговото име."

 

И ми нарисува първо къща,

после мама, братче, братовчеди,

двор с божури и със вишна също,

за да има где да се катерим.

 

"Ето ти и улица," ми рече,

"първата ти улица в живота."

Първите ми стъпки надалече.

В търсене на моята посока.

 

Първите ми бягства и копнежи.

Първата черничева целувка.

Казанлък растеше и растеше

надълбоко. Мое-нарисуван.

 

Мина време, минаха години,

смесих се с останалите хора.

Ала още помня бате Климент

как ме изрисува, изговори,

 

как след туй отново с глас и четка

моя Казанлък ми той поднесе,

нарисува го с вълшебен трепет

в нарисуваното ми сърце.

 

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??