Казанлък
Аз не съм се раждал като всички.
Бате Климент Денчев ме създаде
с глас и четка, с няколко чертички.
Знам, защото гледах как го прави.
После, след като ме нарисува,
каза: "Гледай, малък Валентине,
твоят град ще бъде ето тука,
Казанлък е неговото име."
И ми нарисува първо къща,
после мама, братче, братовчеди,
двор с божури и със вишна също,
за да има где да се катерим.
"Ето ти и улица," ми рече,
"първата ти улица в живота."
Първите ми стъпки надалече.
В търсене на моята посока.
Първите ми бягства и копнежи.
Първата черничева целувка.
Казанлък растеше и растеше
надълбоко. Мое-нарисуван.
Мина време, минаха години,
смесих се с останалите хора.
Ала още помня бате Климент
как ме изрисува, изговори,
как след туй отново с глас и четка
моя Казанлък ми той поднесе,
нарисува го с вълшебен трепет
в нарисуваното ми сърце.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
