Келнерът го навести
Келнерът го навести
/... и ръцете, и краката са... криле/
.... О, да.... красива... и някак мистична -
такава... рядка вглъбеност – беше различна:
в рокля – черна, на рози - в екрю
гледаш я.... прошепваш: “Дежа вю”.
Помниш ли?!.. Вечер... сядаше винаги там,
на маса за двама – наричахме масата “храм”.
Питиета, поднасяхме - винаги две.
Изпиваше само рубина в чаша “Розе”.
Пианото пееше, сякаш за нея, и то е дошло -
песен лирична - “за време оно”.
Очите ù вперени, само към теб.
Елегантно клавиши – предяха в сърцето ù дреб.
… Започна да пееш за други жени -
Единствено роклята тя промени
и пак блестеше - в алабастър кристален,
очите зелени, прегръщаха края фатален!
И тайно на тръгване (придържах вратата)
преглъщах пресъхнал - шеметен танц на бедрата...
Изпивах с наслада, грациозния бяг на краката,
а в бяло снагата… потапяше в сласт тъмнината...
– ..... Рози?! казваш... в екрю?
а мислех наскоро: “Дежа вю”?
... А идва ли още, тази жена?
– Не, Пианисте (с едничка вече ръка)...
Видях я - седеше в кръчма една ....
пред стола обаче, не виждах крака.
(... сълза се откъсна от тъмно око)
– .... А свири ли някой на мое местò? –
там вкусих “Розето” в кристално стъкло....!
– За нас е загадка! – свири и пее самò.....
а барът предлага, само “мерло”.....
Р. Първанова
© Ренета Първанова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Ачо! Това е специален за мен стих - радвам се, че го хареса!
-
Майсторска поезия !Много силна и въздействаща творба!Поздрави мила!!!
-
Благодаря, Владиславе - трогната съм от оценката ти!
Васе, благодаря, мила, че намираш стихотворението ми "силно"!
Поздрав и за двама ви и хубав ден от мен! -
Сила, чувственост - пианото, бара, стъклото - мерлото, чудесно обрисувана поетична картина!
Поздравявам те, Рени! -
Силно!"сълза се откъсна от тъмно око" Браво!
-
Анастасия, Румяна, благодаря ви! Сърдечни поздрави!
-
Силна,драматична и талантлива творба!Адмирации!
-
Благодаря, Майче, трогна ме! До нови срещи, Мая!
-
И аз те поздравявам, Мисана! Благодаря !
-
На масата "храм" съм я виждал и аз. Да, тя беше "дежавю". Но не беше в черна рокля, а в небесносиня. Така ще си остане в паметта ми до последния миг. Защото това дежавю промени живота ми.
Поздравление, Рени! Припомни ми нещо, което е вклинено в паметта ми, но трябваше да прочета твоите редове, за да го възкреся в реала. -
Стойне, благодаря! Такава е истината когато са прекършени криле!Поздрав, Стойне!
-
Оригинално и много силно. Грабна ме и ме поведи със себе си. Четях и потъвах в дълбочината му. Накрая...о, съдба! Каква трагедия на финала!
Поздравявам те, мила Рени и те аплодирам!
Желая ти ведър неделен след обед!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
