15 авг. 2025 г., 02:34

Клонче

166 0 0

Здравей малко клонче,
над моя балкон
протягаш вейки зелени,
извило крилото
с листа извисени -
високо, високо
в дланта на небето,
което блести синеоко.
Тъй дълго си расло
да стигнеш до мен,
все по-нагоре,
изминало пътя зелен.
Над моя балкон
любопитно се свеждаш,
разгръщаш крехък подслон
и в мен доверчиво поглеждаш.
Пламва в твоите пръсти
слънце, блестящо от злато,
а листата ти гъсти
мойте чувства поглъщат,
с деликатна осанка
те към мен се обръщат.
И над своята сянка
леко снагата поклащаш,
сякаш само за мен

поздрав с изгрева пращаш.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Петева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...