15 ago 2025, 2:34

Клонче

167 0 0

Здравей малко клонче,
над моя балкон
протягаш вейки зелени,
извило крилото
с листа извисени -
високо, високо
в дланта на небето,
което блести синеоко.
Тъй дълго си расло
да стигнеш до мен,
все по-нагоре,
изминало пътя зелен.
Над моя балкон
любопитно се свеждаш,
разгръщаш крехък подслон
и в мен доверчиво поглеждаш.
Пламва в твоите пръсти
слънце, блестящо от злато,
а листата ти гъсти
мойте чувства поглъщат,
с деликатна осанка
те към мен се обръщат.
И над своята сянка
леко снагата поклащаш,
сякаш само за мен

поздрав с изгрева пращаш.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Петева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...