15.08.2025 г., 2:34

Клонче

165 0 0

Здравей малко клонче,
над моя балкон
протягаш вейки зелени,
извило крилото
с листа извисени -
високо, високо
в дланта на небето,
което блести синеоко.
Тъй дълго си расло
да стигнеш до мен,
все по-нагоре,
изминало пътя зелен.
Над моя балкон
любопитно се свеждаш,
разгръщаш крехък подслон
и в мен доверчиво поглеждаш.
Пламва в твоите пръсти
слънце, блестящо от злато,
а листата ти гъсти
мойте чувства поглъщат,
с деликатна осанка
те към мен се обръщат.
И над своята сянка
леко снагата поклащаш,
сякаш само за мен

поздрав с изгрева пращаш.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Петева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...