Клонче

Здравей малко клонче,
над моя балкон
протягаш вейки зелени,
извило крилото
с листа извисени -
високо, високо
в дланта на небето,
което блести синеоко.
Тъй дълго си расло
да стигнеш до мен,
все по-нагоре,
изминало пътя зелен.
Над моя балкон
любопитно се свеждаш,
разгръщаш крехък подслон
и в мен доверчиво поглеждаш.
Пламва в твоите пръсти
слънце, блестящо от злато,
а листата ти гъсти
мойте чувства поглъщат,
с деликатна осанка
те към мен се обръщат.
И над своята сянка
леко снагата поклащаш,
сякаш само за мен

поздрав с изгрева пращаш.