25 сент. 2012 г., 12:35

Клошарят 

  Поэзия » Другая
491 0 6

 

 

                                 Клошарят

 

              Отиде си бездомният клошар.

              Замина - казват, че било далече.

              Изчезна сам - без помен и олтар.

              Живя, а никой не го помни вече.

 

              Отиде си от всичко изморен.

              На забрава с радост се обрече.

              Клошарят с делника е бил сроден

              и тръгнал с него в някаква си вечер.

 

              Един - като приятел набеден,

              си спомня за предишната му слава.

              Бил с почести човекът обграден,

              но всичко минало сред шум и врява.

            

 

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се на оценките. Благодаря за вниманието.Относно строфата
    "На забрава с радост...." правилно сте усетили, там, лекомислено
    премахнах едно " и ", но няма да вадя и прередактирам, заради
    това пиша тези редове. Желая успехи! Wali/Виолета Томова/
  • Поздравления, Вили!
  • Обичам стиховете ти, Вили!
    Прегръдка!
  • с Уендихубав
  • Харесах! Страхотна поанта!
  • Много силно стихотворение! Обичам такива стихове!

    Само заради ритъма:" На забрава с радост се обрече." не може ли да стане:" Със радост на забрава се обрече." Нищо от смисъла не се променя.
Предложения
: ??:??