Клошарят
Клошарят
Отиде си бездомният клошар.
Замина - казват, че било далече.
Изчезна сам - без помен и олтар.
Живя, а никой не го помни вече.
Отиде си от всичко изморен.
На забрава с радост се обрече.
Клошарят с делника е бил сроден
и тръгнал с него в някаква си вечер.
Един - като приятел набеден,
си спомня за предишната му слава.
Бил с почести човекът обграден,
но всичко минало сред шум и врява.
© Виолета Томова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравления, Вили!
-
Обичам стиховете ти, Вили!
Прегръдка! -
с Уендихубав
-
Харесах! Страхотна поанта!
-
Много силно стихотворение! Обичам такива стихове!
Само заради ритъма:" На забрава с радост се обрече." не може ли да стане:" Със радост на забрава се обрече." Нищо от смисъла не се променя.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"На забрава с радост...." правилно сте усетили, там, лекомислено
премахнах едно " и ", но няма да вадя и прередактирам, заради
това пиша тези редове. Желая успехи! Wali/Виолета Томова/