Клошарят
Отиде си бездомният клошар.
Замина - казват, че било далече.
Изчезна сам - без помен и олтар.
Живя, а никой не го помни вече.
Отиде си от всичко изморен.
На забрава с радост се обрече.
Клошарят с делника е бил сроден
и тръгнал с него в някаква си вечер.
Един - като приятел набеден,
си спомня за предишната му слава.
Бил с почести човекът обграден,
но всичко минало сред шум и врява.
© Виолета Томова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
