Клошарят
Клошарят
Отиде си бездомният клошар.
Замина - казват, че било далече.
Изчезна сам - без помен и олтар.
Живя, а никой не го помни вече.
Отиде си от всичко изморен.
На забрава с радост се обрече.
Клошарят с делника е бил сроден
и тръгнал с него в някаква си вечер.
Един - като приятел набеден,
си спомня за предишната му слава.
Бил с почести човекът обграден,
но всичко минало сред шум и врява.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
