26 февр. 2008 г., 15:41

Клюка

643 0 8
 

Братовчедка й била доста важна личност,

доложи ми, когато спряха климатика,

жената била агрономка с 23 години стаж,

до един всички я уважавали (дори жените).

 

А нейният мъж имал точно три висши,

по химия, по биология и по физика,

(не си го измислям с художествена цел)

и преподавал в някакво училище.

 

 

Хубаво, но те се развели по някое време,

защото той всяка вечер носел вкъщи

храна (в канче) от стола на общината,

въпреки че времето навън било хубаво.

 

Бракоразводното дело минало нормално,

само трябвало да му се върнат обратно

онези стотинки за боза, която той й купил,

когато тя била бременна (в последния месец).

 

Сега си стоим с жената, която ми доложи,

радваме се на слънцето през февруари,

(стоим си една срещу друга зад бюрата)

и си мълчим, за да се разбираме по-добре.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...