Feb 26, 2008, 3:41 PM

Клюка

  Poetry
641 0 8
 

Братовчедка й била доста важна личност,

доложи ми, когато спряха климатика,

жената била агрономка с 23 години стаж,

до един всички я уважавали (дори жените).

 

А нейният мъж имал точно три висши,

по химия, по биология и по физика,

(не си го измислям с художествена цел)

и преподавал в някакво училище.

 

 

Хубаво, но те се развели по някое време,

защото той всяка вечер носел вкъщи

храна (в канче) от стола на общината,

въпреки че времето навън било хубаво.

 

Бракоразводното дело минало нормално,

само трябвало да му се върнат обратно

онези стотинки за боза, която той й купил,

когато тя била бременна (в последния месец).

 

Сега си стоим с жената, която ми доложи,

радваме се на слънцето през февруари,

(стоим си една срещу друга зад бюрата)

и си мълчим, за да се разбираме по-добре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...