Feb 26, 2008, 3:41 PM

Клюка

  Poetry
640 0 8
 

Братовчедка й била доста важна личност,

доложи ми, когато спряха климатика,

жената била агрономка с 23 години стаж,

до един всички я уважавали (дори жените).

 

А нейният мъж имал точно три висши,

по химия, по биология и по физика,

(не си го измислям с художествена цел)

и преподавал в някакво училище.

 

 

Хубаво, но те се развели по някое време,

защото той всяка вечер носел вкъщи

храна (в канче) от стола на общината,

въпреки че времето навън било хубаво.

 

Бракоразводното дело минало нормално,

само трябвало да му се върнат обратно

онези стотинки за боза, която той й купил,

когато тя била бременна (в последния месец).

 

Сега си стоим с жената, която ми доложи,

радваме се на слънцето през февруари,

(стоим си една срещу друга зад бюрата)

и си мълчим, за да се разбираме по-добре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...