26 feb 2008, 15:41

Клюка

  Poesía
642 0 8
 

Братовчедка й била доста важна личност,

доложи ми, когато спряха климатика,

жената била агрономка с 23 години стаж,

до един всички я уважавали (дори жените).

 

А нейният мъж имал точно три висши,

по химия, по биология и по физика,

(не си го измислям с художествена цел)

и преподавал в някакво училище.

 

 

Хубаво, но те се развели по някое време,

защото той всяка вечер носел вкъщи

храна (в канче) от стола на общината,

въпреки че времето навън било хубаво.

 

Бракоразводното дело минало нормално,

само трябвало да му се върнат обратно

онези стотинки за боза, която той й купил,

когато тя била бременна (в последния месец).

 

Сега си стоим с жената, която ми доложи,

радваме се на слънцето през февруари,

(стоим си една срещу друга зад бюрата)

и си мълчим, за да се разбираме по-добре.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....