26.02.2008 г., 15:41

Клюка

648 0 8
 

Братовчедка й била доста важна личност,

доложи ми, когато спряха климатика,

жената била агрономка с 23 години стаж,

до един всички я уважавали (дори жените).

 

А нейният мъж имал точно три висши,

по химия, по биология и по физика,

(не си го измислям с художествена цел)

и преподавал в някакво училище.

 

 

Хубаво, но те се развели по някое време,

защото той всяка вечер носел вкъщи

храна (в канче) от стола на общината,

въпреки че времето навън било хубаво.

 

Бракоразводното дело минало нормално,

само трябвало да му се върнат обратно

онези стотинки за боза, която той й купил,

когато тя била бременна (в последния месец).

 

Сега си стоим с жената, която ми доложи,

радваме се на слънцето през февруари,

(стоим си една срещу друга зад бюрата)

и си мълчим, за да се разбираме по-добре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...