Да чета ме учи тати,
ето, вече съм голям,
книжки - шарени, крилати,
скоро ще разлиствам сам.
Котето ми спи и мърка,
сричам аз и пак, и пак...
Смее ми се, ако сбъркам,
Котаранчо, под мустак.
Приказен герой, Котане,
аз ще съм, красив и смел,
ти пък, вкъщи ще останеш,
`щото книжки не си чел.
Кон крилат ще оседлая,
ще съм принц, а после цар,
но с кого ще си играя?
С теб, Котане, стар другар.
© Надежда Ангелова Все права защищены