Да чета ме учи тати,
ето, вече съм голям,
книжки - шарени, крилати,
скоро ще разлиствам сам.
Котето ми спи и мърка,
сричам аз и пак, и пак...
Смее ми се, ако сбъркам,
Котаранчо, под мустак.
Приказен герой, Котане,
аз ще съм, красив и смел,
ти пък, вкъщи ще останеш,
`щото книжки не си чел.
Кон крилат ще оседлая,
ще съм принц, а после цар,
но с кого ще си играя?
С теб, Котане, стар другар.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
