11 нояб. 2011 г., 18:13

Книжна обич

744 0 5

 

Моите стихове от тебе са слисани

Книжна си  обич... Нищичко ново!

От бездушие и гробища чак да ти писне!

И аз съм само словесна отрова...

 

На стихове беся домашната манджа.

Със стих разделям преживяната болка.

Стихът е моята нирвана и ганджа.

Със стих да помагам?! Кога и по колко?!

 

Красиво е, Дявол го взел! Купчина емоции

и знаеш, че авторът нещо е дал...

Знаеш, че чувствата нямат промоции...

Аз ли съм Грешникът с книжния идеал?!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...