Моите стихове от тебе са слисани
Книжна си обич... Нищичко ново!
От бездушие и гробища чак да ти писне!
И аз съм само словесна отрова...
На стихове беся домашната манджа.
Със стих разделям преживяната болка.
Стихът е моята нирвана и ганджа.
Със стих да помагам?! Кога и по колко?!
Красиво е, Дявол го взел! Купчина емоции
и знаеш, че авторът нещо е дал...
Знаеш, че чувствата нямат промоции...
Аз ли съм Грешникът с книжния идеал?!