Моите стихове от тебе са слисани
Книжна си обич... Нищичко ново!
От бездушие и гробища чак да ти писне!
И аз съм само словесна отрова...
На стихове беся домашната манджа.
Със стих разделям преживяната болка.
Стихът е моята нирвана и ганджа.
Със стих да помагам?! Кога и по колко?!
Красиво е, Дявол го взел! Купчина емоции
и знаеш, че авторът нещо е дал...
Знаеш, че чувствата нямат промоции...
Аз ли съм Грешникът с книжния идеал?!
© Красимир Дяков All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Да! Не можеш да го промениш...