15 янв. 2010 г., 09:06
И тъй, каквото беше - беше.
Животът, отпуската – свърши.
Събираме си партакешите,
мечти и спомени – и вкъщи.
– Но там е тъмно!
– Ами – тъмно.
– И страшно тихо.
– Ами – тихо.
– И влажно...
– Е, не се е върнал
да ни го каже още никой.
То всичко е като написано ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация