9 мар. 2007 г., 19:27

Кога човек изгубва себе си ?

954 0 9

 

 

 

Кога човек изгубва себе си,

дали когато полета му във блаженство свърши,

или с появата на злобен вятър,

оставя се де бъде скършен ?

 

Кога човек изгубва себе си,

дали в поредната и изтощителна раздяла,

помръкнал, с почернели ириси,

оставя се тъгата да го завладява ?

 

Кога човек изгубва себе си,

дали сред върволица непознати хора,

със тях, в инерцията им залитнал,

изгубил свойто място и опора ?

 

Кога човек изгубва себе си,

дали когато без предел обича,

кога на другия до край раздава дните си,

кога във вечна вярност му се врича ?

 

Кога човек изгубва себе си,

дали когато към живота губи вяра,

забравил за морал и ценности,

във себе си пробужда звяра ?

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...