Mar 9, 2007, 7:27 PM

Кога човек изгубва себе си ?

  Poetry
953 0 9

 

 

 

Кога човек изгубва себе си,

дали когато полета му във блаженство свърши,

или с появата на злобен вятър,

оставя се де бъде скършен ?

 

Кога човек изгубва себе си,

дали в поредната и изтощителна раздяла,

помръкнал, с почернели ириси,

оставя се тъгата да го завладява ?

 

Кога човек изгубва себе си,

дали сред върволица непознати хора,

със тях, в инерцията им залитнал,

изгубил свойто място и опора ?

 

Кога човек изгубва себе си,

дали когато без предел обича,

кога на другия до край раздава дните си,

кога във вечна вярност му се врича ?

 

Кога човек изгубва себе си,

дали когато към живота губи вяра,

забравил за морал и ценности,

във себе си пробужда звяра ?

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....