Кога ще ме поканиш...

Поэзия

751 0 8

Към мама

Кога ще ме поканиш на кафе,

да ме почерпиш с обич и надежда,

тъгата във очите ми да спреш

с най-майчината бяла нежност?

Кога ще провокираш моя смях?

Не си го спомням. Минаха години...

Усещането за изконен грях

пося у мен и болка, и обида...

Кога ще пия твоята любов

без правила,

табута

и остатък -

за втори път да ми дариш живот

и силата да продължа нататък?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Laska (Ласка Александрова)

Браво!

2016-01-07T19:03:08+02:00
aLmA_mUeRtA (Ив)

Ръцете на майката са винаги разтворени за нас!!! Пишеш много силно и красиво!

2008-09-20T13:43:42+03:00
една (Диана Миланова)

И аз не вярвам
това да ти се случи!
Дори не вярвам
някак между другото
да се получи!
Те винаги,
за всичко
са прави -
ние всичко
от тях
сме окрали!
Виновни сме
за всичко на света
и за това,
че майка е една,
и за това,
че вече
няма го детето,
и за това,
че болка е това
в сърцето,
че споменът във теб
живее,
макар устата
да немее...

Култура, култура...Нужна е нова култура на живота...Според мен, никой не може да ти помогне! Приеми го като факт и не му отдавай сериозно значение, защото вече тя не е майката и ти не си детето: вие сте две жени...

2008-09-20T10:17:11+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"без правила,

табута

и остатък - "

!!!

2008-09-19T23:28:15+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Браво, Руми!

2008-09-18T20:03:05+03:00