Към мама
Кога ще ме поканиш на кафе,
да ме почерпиш с обич и надежда,
тъгата във очите ми да спреш
с най-майчината бяла нежност?
Кога ще провокираш моя смях?
Не си го спомням. Минаха години...
Усещането за изконен грях
пося у мен и болка, и обида...
Кога ще пия твоята любов
без правила,
табута
и остатък -
за втори път да ми дариш живот
и силата да продължа нататък?...
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
