ruba (Руми Бакърджиева) ruba (Руми Бакърджиева)
24 316
Sep 18, 2008, 9:23 AM

Кога ще ме поканиш...

  Poetry
746 0 8

 

Към мама 

 

Кога ще ме поканиш на кафе,

да ме почерпиш с обич и надежда,

тъгата във очите ми да спреш

с най-майчината бяла нежност?

Кога ще провокираш моя смях?

Не си го спомням. Минаха години...

Усещането за изконен грях

пося у мен и болка, и обида...

Кога ще пия твоята любов

без правила,

табута

и остатък -

за втори път да ми дариш живот

и силата да продължа нататък?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Laska (Ласка Александрова)
    Laska (Ласка Александрова)
    Браво!
  • aLmA_mUeRtA (Ив)
    aLmA_mUeRtA (Ив)
    Ръцете на майката са винаги разтворени за нас!!! Пишеш много силно и красиво!
  • една (Диана Миланова)
    една (Диана Миланова)
    И аз не вярвам
    това да ти се случи!
    Дори не вярвам
    някак между другото
    да се получи!
    Те винаги,
    за всичко
    са прави -
    ние всичко
    от тях
    сме окрали!
    Виновни сме
    за всичко на света
    и за това,
    че майка е една,
    и за това,
    че вече
    няма го детето,
    и за това,
    че болка е това
    в сърцето,
    че споменът във теб
    живее,
    макар устата
    да немее...

    Култура, култура...Нужна е нова култура на живота...Според мен, никой не може да ти помогне! Приеми го като факт и не му отдавай сериозно значение, защото вече тя не е майката и ти не си детето: вие сте две жени...
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "без правила,

    табута

    и остатък - "

    !!!

  • Ивана59 (Иванка Гичева)
    Ивана59 (Иванка Гичева)
    Браво, Руми!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0