Към мама
Кога ще ме поканиш на кафе,
да ме почерпиш с обич и надежда,
тъгата във очите ми да спреш
с най-майчината бяла нежност?
Кога ще провокираш моя смях?
Не си го спомням. Минаха години...
Усещането за изконен грях
пося у мен и болка, и обида...
Кога ще пия твоята любов
без правила,
табута
и остатък -
за втори път да ми дариш живот
и силата да продължа нататък?...
© Руми Бакърджиева Всички права запазени