Когато нарисуват ти крилете, с катран и въглен...
Когато променят те изначално,
животът се превръща в нелогизъм,
нагоре гледаш, виждаш дъно кално.
Мечтите изкривява ревматизъм.
Когато нарисуват ти крилете,
с катран и въглен, черно до отрова.
Татул в душата никне, вместо цвете.
Съкровищница гние - до обкова.
И полубуден просто съществуваш
и чакаш да смени цвета водата.
Живееш само нощем и сънуваш -
Далеч отплуваш по река от злато....
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
