Когато променят те изначално,
животът се превръща в нелогизъм,
нагоре гледаш, виждаш дъно кално.
Мечтите изкривява ревматизъм.
Когато нарисуват ти крилете,
с катран и въглен, черно до отрова.
Татул в душата никне, вместо цвете.
Съкровищница гние - до обкова.
И полубуден просто съществуваш
и чакаш да смени цвета водата.
Живееш само нощем и сънуваш -
Далеч отплуваш по река от злато....
© Надежда Ангелова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
