17 июл. 2010 г., 12:57

Когато някой си отива...

3K 0 5

Когато някой си отива от живота ти,
когато с него чезне радостта,
дори да падаш пак и пак, отново
успявяй винаги да станеш на крака!
Защото знае ли човек - на някой ъгъл
възможно е да чака любовта,
а щом в един момент пропуснеш я,
ще дойде ли при теб отново истинска?
Когато някой толкова ти липсва,
че се душиш във своя собствен дъх,
дори да чакаш, мъката не стихва
и болката достига своя връх...
Тогава смел бъди и поплачи си,
и скрий за миг усмивката престорена,
плачи, плачи и докажи си,
че в тебе любовта не е преборена
от мъка и сълзи, от думи,
които тежко парят... и боли,
защото любовта е истинска
едва щом болката жестока е... нали?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любимата Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Жегна ме. И отново комплименти за оптимизма!
  • При голямата, истинската Любов,
    радост и тъга ръка в ръка вървят...

    Поздрави за силния стих!
    Бъди !!!

  • хубаво е стихотворението

    може би само мой проблем при прочита
    но тук :

    защото любовта е истинска
    едва щом болката жестока е... нали?


    членуването на болка(та)... някак си я ... разделя от любовта... става като - болката... общо понятие не - болка от любов

    като има болка не значи че има любов
    боли и от ... много други неща

    дано ми се разбра нещо
    ама май
    верно
    издребнявам
  • много добре, момиче!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...