Когато някой си отива от живота ти,
когато с него чезне радостта,
дори да падаш пак и пак, отново
успявяй винаги да станеш на крака!
Защото знае ли човек - на някой ъгъл
възможно е да чака любовта,
а щом в един момент пропуснеш я,
ще дойде ли при теб отново истинска?
Когато някой толкова ти липсва,
че се душиш във своя собствен дъх,
дори да чакаш, мъката не стихва
и болката достига своя връх...
Тогава смел бъди и поплачи си,
и скрий за миг усмивката престорена,
плачи, плачи и докажи си,
че в тебе любовта не е преборена
от мъка и сълзи, от думи,
които тежко парят... и боли,
защото любовта е истинска
едва щом болката жестока е... нали?
© Любимата All rights reserved.