17.07.2010 г., 12:57

Когато някой си отива...

2.9K 0 5

Когато някой си отива от живота ти,
когато с него чезне радостта,
дори да падаш пак и пак, отново
успявяй винаги да станеш на крака!
Защото знае ли човек - на някой ъгъл
възможно е да чака любовта,
а щом в един момент пропуснеш я,
ще дойде ли при теб отново истинска?
Когато някой толкова ти липсва,
че се душиш във своя собствен дъх,
дори да чакаш, мъката не стихва
и болката достига своя връх...
Тогава смел бъди и поплачи си,
и скрий за миг усмивката престорена,
плачи, плачи и докажи си,
че в тебе любовта не е преборена
от мъка и сълзи, от думи,
които тежко парят... и боли,
защото любовта е истинска
едва щом болката жестока е... нали?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любимата Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Жегна ме. И отново комплименти за оптимизма!
  • При голямата, истинската Любов,
    радост и тъга ръка в ръка вървят...

    Поздрави за силния стих!
    Бъди !!!

  • хубаво е стихотворението

    може би само мой проблем при прочита
    но тук :

    защото любовта е истинска
    едва щом болката жестока е... нали?


    членуването на болка(та)... някак си я ... разделя от любовта... става като - болката... общо понятие не - болка от любов

    като има болка не значи че има любов
    боли и от ... много други неща

    дано ми се разбра нещо
    ама май
    верно
    издребнявам
  • много добре, момиче!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...