7 мар. 2008 г., 18:16

Когато още боли

940 0 2

Когато луната нещастно

блещука в неясна мъгла,

когато небето е празно,

търсещо свойта звезда,

тогава сърцето кървящо

изпада в безумна тъга,

и спомена нежен зовящо,

то рони сълза след сълза.

 

Когато морето безлично

потъва във неми вълни,

когато нощта иронично

се впива във тебе с очи,

тогава във тебе логично

сърцето ранено кърви,

а сенките пак риторично

шептят: "Нима още боли?"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нони Феркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нони, превържи си сърчицето, попий му сълзите и дано скоро можеш да отвърнеш на сенките : "Не, вече не боли!" Хареса ми стиха ти!
  • Чудесно, силно въздействащо,емоционално!Поздравления!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...