7 мар. 2008 г., 18:16
Когато луната нещастно
блещука в неясна мъгла,
когато небето е празно,
търсещо свойта звезда,
тогава сърцето кървящо
изпада в безумна тъга,
и спомена нежен зовящо,
то рони сълза след сълза.
Когато морето безлично
потъва във неми вълни,
когато нощта иронично
се впива във тебе с очи, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация