Когато още боли
942
0
2
Когато луната нещастно
блещука в неясна мъгла,
когато небето е празно,
търсещо свойта звезда,
тогава сърцето кървящо
изпада в безумна тъга,
и спомена нежен зовящо,
то рони сълза след сълза.
Когато морето безлично
потъва във неми вълни,
когато нощта иронично
се впива във тебе с очи,
тогава във тебе логично
сърцето ранено кърви,
а сенките пак риторично
шептят: "Нима още боли?"
© Нони Феркова All rights reserved.
