3 мая 2014 г., 02:06

Когато си отида...

1.7K 1 38

Когато си отивам, ще е тихо,

ужасно тихо... Звънкият ми смях - 

бездомниче натирено - ще хлипа,

превито там, до къщния ни праг.

 

Прекрачиш ли го, капчици солени

невидимо по тебе да се стичат.

Попили в дрехите, следите бели

да ти напомнят колко те обичах.

 

Когато си отивам, ще е лято,

най-слънчевото, знойно и горещо.

Но тя ще те целува вероятно,

тя - зимата, със мойте устни вечер.

 

Далечни, вледенени от мълчания,

от хиляди посечени копнежи,

от всичките измамни обещания,

от стъпканите мънички надежди.

 

Когато си отида, ще е тихо.

А знаеш ли, боли от тишината.

Ще ти оставя спомените в стихове,

с които да лекуваш самотата си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жанет Велкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Джу, днес съм тук и ще ти досаждам. Отново и отново. Такива стихове, като твоите обичам с МНОГО. Много любов, много тъга, много радост, много усмивки, много тишина, много страст, много , много, много...
  • Пожелавам ти всички техни пожелания да ти се сбъднат и още нещо...Много красиво споделено.Като нежен Ангел в любовта...Поздрав!!!
  • Прекрасна поезия!
  • Благодаря на всички, които се спряха тук.
    На Кери, че непрекъснато ме усмихва, когато ми е тъжно.
    На Безжичен, за честността, с която винаги ме коментира.
    На Роси и Мимката, че не ме забравят.
    На Ена, че ме разбира.
    И на Влади, че го има вече в живота ми.
    Благодаря!
  • Аз пак съм тук... имах нужда да прочета отново този ти стих...
    Само за един месец останах с три приятелки по-малко...
    " Далечни, вледенени от мълчания,
    от хиляди посечени копнежи,
    от всичките измамни обещания,
    от стъпканите мънички надежди."

    Прегръщам си стиха ти за кураж...
    И теб също...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...