Когато спрем
Не дишам... Твърде е горещо.
Измежду разни балдахини
забравих дъха си. Дай ми нещо -
да си припомня, че ме има.
Не виждам... Твърде ми е тъмно
измежду лилави фенери,
търси ръка да ме прегърне.
Нима си мислиш, че ще ме намериш?
Аз чувствам. Съединения, разпади,
чувствам, когато се вграждаш в мен.
Но нищо в мен не ти е дадено.
Изтривам те от себе си, когато спрем.
07.04.2011 г.
гр. Сопот
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Събина Брайчева Все права защищены
