Apr 7, 2011, 8:30 PM

Когато спрем

  Poetry » Erotic
1.1K 0 5

Не дишам... Твърде е горещо.
Измежду разни балдахини
забравих дъха си. Дай ми нещо -
да си припомня, че ме има.
Не виждам... Твърде ми е тъмно
измежду лилави фенери,
търси ръка да ме прегърне.
Нима си мислиш, че ще ме намериш?
Аз чувствам. Съединения, разпади,
чувствам, когато се вграждаш в мен.
Но нищо в мен не ти е дадено.
Изтривам те от себе си, когато спрем.


07.04.2011 г.
гр. Сопот

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...