Когато те няма...
Когато те няма...
съм като вятър в скалите,
а устните - камък отронен от тях.
Когато те няма...
политам с орлите
и гоня с надежда мечтите.
Когато изчезнеш в безкрая,
вкаменели пейзажи сънувам,
звездите угасват,
луната заспива
и всяко чувство в мен умира.
Когато те няма...
душата скита се кървяща,
ръцете отмалели се протягат,
от болката се мъчат да избягат.
В локвите лицето си оглеждам
и капчици във тях подреждам.
Когато те няма...
Дано не усетиш!
Със вик се събуждам
от спомен за трепет...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радка Иванова Все права защищены
