Когато те няма...

Jul 2, 2008, 3:41 PM

Poetry » Other

619 0 3

Когато те няма...

съм като вятър в скалите,

а устните - камък отронен от тях.

Когато те няма...

политам с орлите

и гоня с надежда мечтите.

Когато изчезнеш в безкрая,

вкаменели пейзажи сънувам,

звездите угасват,

луната заспива

и всяко чувство в мен умира.

Когато те няма...

душата скита се кървяща,

ръцете отмалели се протягат,

от болката се мъчат да избягат.

В локвите лицето си оглеждам

и капчици във тях подреждам.

Когато те няма...

Дано не усетиш!

Със вик се събуждам

от спомен за трепет...

Please sign in with your account so you can comment and vote.