Когато те няма...
Когато те няма...
съм като вятър в скалите,
а устните - камък отронен от тях.
Когато те няма...
политам с орлите
и гоня с надежда мечтите.
Когато изчезнеш в безкрая,
вкаменели пейзажи сънувам,
звездите угасват,
луната заспива
и всяко чувство в мен умира.
Когато те няма...
душата скита се кървяща,
ръцете отмалели се протягат,
от болката се мъчат да избягат.
В локвите лицето си оглеждам
и капчици във тях подреждам.
Когато те няма...
Дано не усетиш!
Със вик се събуждам
от спомен за трепет...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Иванова Всички права запазени