Когато те няма...

2.07.2008 г., 15:41 ч.

Поезия » Друга

616 0 3

Когато те няма...

съм като вятър в скалите,

а устните - камък отронен от тях.

Когато те няма...

политам с орлите

и гоня с надежда мечтите.

Когато изчезнеш в безкрая,

вкаменели пейзажи сънувам,

звездите угасват,

луната заспива

и всяко чувство в мен умира.

Когато те няма...

душата скита се кървяща,

ръцете отмалели се протягат,

от болката се мъчат да избягат.

В локвите лицето си оглеждам

и капчици във тях подреждам.

Когато те няма...

Дано не усетиш!

Със вик се събуждам

от спомен за трепет...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.