20 окт. 2012 г., 00:37

Кой да знае

1.3K 0 0


 

Как така ми се случи

да съм странната луда жена,

в живота получила

точно три непреходни неща…

 

Бях кума на небето,

сред разпенен воал.

Океанът жених бе,

развълнувал се цял.

 

Бях роднина с морето,

а свидетел скалите.

Ресторант бе прибоят,

укротяващ вълните.

 

Кръстница бях на миди,

с малки перли във тях.

Как съдбата провидя

и дари ме със смях?

 

Кой да знае, че само

що мечтая без глас,

ще е чудо голямо,

ще го имам и… аз?!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...