20 окт. 2012 г., 00:37

Кой да знае

1.3K 0 0


 

Как така ми се случи

да съм странната луда жена,

в живота получила

точно три непреходни неща…

 

Бях кума на небето,

сред разпенен воал.

Океанът жених бе,

развълнувал се цял.

 

Бях роднина с морето,

а свидетел скалите.

Ресторант бе прибоят,

укротяващ вълните.

 

Кръстница бях на миди,

с малки перли във тях.

Как съдбата провидя

и дари ме със смях?

 

Кой да знае, че само

що мечтая без глас,

ще е чудо голямо,

ще го имам и… аз?!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...