Кой да знае
1.3K
0
0
Как така ми се случи
да съм странната луда жена,
в живота получила
точно три непреходни неща…
Бях кума на небето,
сред разпенен воал.
Океанът жених бе,
развълнувал се цял.
Бях роднина с морето,
а свидетел скалите.
Ресторант бе прибоят,
укротяващ вълните.
Кръстница бях на миди,
с малки перли във тях.
Как съдбата провидя
и дари ме със смях?
Кой да знае, че само
що мечтая без глас,
ще е чудо голямо,
ще го имам и… аз?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
