Кой да знае

Как така ми се случи

да съм странната луда жена,

в живота получила

точно три непреходни неща…

Бях кума на небето,

сред разпенен воал.

Океанът жених бе,

развълнувал се цял.

Бях роднина с морето,

а свидетел скалите.

Ресторант бе прибоят,

укротяващ вълните.

Кръстница бях на миди,

с малки перли във тях.

Как съдбата провидя

и дари ме със смях?

Кой да знае, че само

що мечтая без глас,

ще е чудо голямо,

ще го имам и… аз?!