Кой открадна куклите ми от лалета?
Времето е онзи дух, който идва с лунни ръце.
Времето е сякаш спряло, а стрелките са без пулс.
Часовник си краде минути-като раците напред и назад.
Времето е лунапарк на птици, с белоснежни криле.
Може би Януари си отива, но все още гледа
ме с глухарчени очи.
Всичко е с бели ризи, зима е с неонов прах.
Слънцето с цвят на старо злато, примряло и
жуми, в къща сгушено от раковина, до лятото брой.
Вятър сякаш ми примомня, за приказката на ели.
За кестените с таралежени игли, за тиара от кокичета
и венчета от маргарити.
Вятър сякаш ми припомня, че поезията храм е,
с восъци засъхнали и мисли разпилени!
И там не пипай- твърде много не мисли,
не променяй, това импулс е, който те
разпилява на земетръси човешки.
Може би е време, в сенките на стиховете си
да се не крия.
Може би е време, в илюзията да не се спотайвам.
Може би е време, за брак между химикал и тетрадка,
с мастилен воал.
И кой казал е, че в интриги се забърквам, в скандали
и спорове безмислени, това е черта човешка?
И кой казал е, как да пиша и откривам себе си?
Това е само за безсилните, за енергийните вампири
и духовните воайори!
Че дърветата са само дървета, но виждал ли е някои?
За тичинките с феи, за пчелите с полепнал нектар и
пиршеството от мравки.
За всички зеленобради джуджета, горски нимфи и
поточета с дриади.
За облачните арки и небесни катедрали от яспис, сапфир
и кобалт.
Не съди и не хвърляй камъни, по чужди очи, а виж си
треските за дялане.
Не съди и с пръст не сочи, облечи се във вретище и с пепел
се посипи!
Поезията за всеки е, чужди мисли не пиши!
19.01.2021г
Николай Василев!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Василев Все права защищены
