Кой открадна куклите ми от лалета?
Времето е онзи дух, който идва с лунни ръце.
Времето е сякаш спряло, а стрелките са без пулс.
Часовник си краде минути-като раците напред и назад.
Времето е лунапарк на птици, с белоснежни криле.
Може би Януари си отива, но все още гледа
ме с глухарчени очи.
Всичко е с бели ризи, зима е с неонов прах.
Слънцето с цвят на старо злато, примряло и
жуми, в къща сгушено от раковина, до лятото брой.
Вятър сякаш ми примомня, за приказката на ели.
За кестените с таралежени игли, за тиара от кокичета
и венчета от маргарити.
Вятър сякаш ми припомня, че поезията храм е,
с восъци засъхнали и мисли разпилени!
И там не пипай- твърде много не мисли,
не променяй, това импулс е, който те
разпилява на земетръси човешки.
Може би е време, в сенките на стиховете си
да се не крия.
Може би е време, в илюзията да не се спотайвам.
Може би е време, за брак между химикал и тетрадка,
с мастилен воал.
И кой казал е, че в интриги се забърквам, в скандали
и спорове безмислени, това е черта човешка?
И кой казал е, как да пиша и откривам себе си?
Това е само за безсилните, за енергийните вампири
и духовните воайори!
Че дърветата са само дървета, но виждал ли е някои?
За тичинките с феи, за пчелите с полепнал нектар и
пиршеството от мравки.
За всички зеленобради джуджета, горски нимфи и
поточета с дриади.
За облачните арки и небесни катедрали от яспис, сапфир
и кобалт.
Не съди и не хвърляй камъни, по чужди очи, а виж си
треските за дялане.
Не съди и с пръст не сочи, облечи се във вретище и с пепел
се посипи!
Поезията за всеки е, чужди мисли не пиши!
19.01.2021г
Николай Василев!
© Николай Василев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Всеки човек живее в свой свят и изобразява света, такъв какъвто го вижда! Не е работа на другите да дават непотърсени съвети. Творецът не е длъжен да пише така, че да се хареса на всички! Защото това е неговия а не техния свят. Отстоява своето лично пространство. Поздравления, Ники!
-
Многопластов символизъм с необичайно съчетание на думите, който във финала влиза в диалог с категоричността на реализма.
-
Човек е това, което показва, така го и възприемат. И не трябва като лична обида да се приема неразбирането и критиката, защото те се отнасят към написаното първо, а чак след това идва авторът.
За това ти си прави, което смяташ за редно и удовлетворява теб, пък да става каквото ще.
-
Пепи, Дени, Наде, Гош благодаря ви!
Пепи представите на всеки са различни, както и самите визуализации на човек, а красотата е субективност!
Всеки я вижда и оценява различно, радвам се, че я виждаме заедно!
Дени много пъти са изопачавани емоциите ти, което ме е дразнело и не всичко, което пишем трябва да е свързано с нас!
Наде, твоите стихове са вселена и магия и точно заради теб и още любими автори съм тук!
Гош знам, за поетичнотото ти окровение и честност, както и отношение, но всичко е емпатия, дали усещаш или не усещаш дадено емоционално състояние! -
Тези послания ги повтарям не откакто съм в този сайт, а откакто въобще съм в поетичните сайтове, тоест - от 2 014 година..
Само да си кажа. Иначе, конкретно от Откровения отдавна отлитнах. Тук съм все още само защото имам няколко любими автора, и от инат.
Както и да е.
Аплодирам те, Ничка, че повдигаш тази тема и те подкрепям, но... керванът ще продължи да си върви със своето темпо...
Още веднъж, поздрави от мен,приятелю. -
Ники, стиховете ти са цяла Вселена! Публикувай по-често.
-
Прав си, Ники! Подкрепям мнението ти. Стига моделиране, стига с това приписване на качества в другите за това, което ние виждаме в тях. Това не са те - ние сме.
-
Представите и въображението могат да ни отведат къде ли не. Хубаво е, когато са в основата на творенето на красота.
При теб красотата е водеща, ти си наслада за душата! -
Пепи, Гош благодаря ви!
Гош не знам за очите, но знам за хибертността и слепотата човешка!
Пепи и аз като цветята на малката Ида, се потапям в един различен, необясним, магичен, неразбран за останалите свят и ми харесва!
Специално този стих е моето отношение, за случващото се напоследък тук, което не ми харесва!
И не говоря за градивна или конструктивна критика, съвет, което е чудесно, а за опит на моделиране и внушение на нечия представа и поглед! -
Отишли са на бала с цветята на малката Ида,
Никой не може да ти ги открадне, щом са в теб! -
Лилаво усещане за многоцветие...
"Поезията за всеки е, чужди мисли не пиши!"
Тук ме спечели!!!
Поздравявам те.
ПП
Сега прочетох и коментара ти, Ники.
Много истини казваш, но имат ли поглед всички, за да ги видят??? -
Благодаря ти Младене!
Всъщност този стих -е израз на случващото се тук, в последно време и поученията и нравоученията, как да подредиш стилово мислите си и да облечеш обвивката на същността си!
Заглавието е свързано, с един мой любим стих, ("Кукла от лалета"
, а убийството е синоним на точно това, а куклите са марионетките, символ на управление, моделиране по нечии вкус и ракурс!
Заради това много хора и не публикуват вече тук! -
Многопластова творба с ярка и богата образност. Трудно е да се обособи нещо за цитат, без да се разчлени текста, но ще пробвам по свой вкус:
"Времето е онзи дух, който идва с лунни ръце...
Часовник си краде минути-като раците напред и назад.
Времето е лунапарк на птици, с белоснежни криле.
Може би Януари си отива, но все още гледа
ме с глухарчени очи.
Всичко е с бели ризи, зима е с неонов прах.
Слънцето с цвят на старо злато, примряло и
жуми, в къща сгушено от раковина, до лятото брой.
Вятър сякаш ми примомня, за приказката на ели."
Поздравление, Ники! От днешните публикации в сайта твоята ми направи
най-силно впечатление.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
