Времето е онзи дух, който идва с лунни ръце.
Времето е сякаш спряло, а стрелките са без пулс.
Часовник си краде минути-като раците напред и назад.
Времето е лунапарк на птици, с белоснежни криле.
Може би Януари си отива, но все още гледа
ме с глухарчени очи.
Всичко е с бели ризи, зима е с неонов прах.
Слънцето с цвят на старо злато, примряло и
жуми, в къща сгушено от раковина, до лятото брой.
Вятър сякаш ми примомня, за приказката на ели.
За кестените с таралежени игли, за тиара от кокичета
и венчета от маргарити. ...