21 янв. 2012 г., 05:35

Кокичета, кокичета... 

  Поэзия » Другая
737 0 11

 

 

 

КОКИЧЕТА, КОКИЧЕТА...


Задъхан, във синкоп 
живее делникът
в утробата
на моя зимен град.
Надежда и несрета
се прегръщат
в отчаяния кръговрат
на вчерашното днес
и днешно утре...
Тече, тече животът...
А през заледения
прозорец
видях днес плахо
как надничат – 
напук 
на сивотата на деня, 
кокичета, кокичета...




© Хрис Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво е!
  • Харесах и тук, Хрис! Поздрав с мое кокиче!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=198673
  • Благодаря, poeta, geowid, поздрави!
  • оптимистично,дано.. поздрав!
  • Благодаря,Таня, Благодаря,oksimoron за това, че посетихте страницата ми и ви хареса.
    Моите твърде непредубедени мисли, които спонтанно споделих с читателите, нямат никакви претенции да " зашеметят" "тежката артилерия",присъстваща в този сайт.
    И... все пак - да не забравяме, че, въпреки абсурдността на живота, който сме принудени да живеем, има и красота, има и чистота!!!
  • severianin, количеството захар зависи от вкусовите възприятия за сладост, а те, както знаем, са различни. Пък и ... обеднял е, нистина светът. На доброта е обеднял и се задъхва под яростния камшик на критикарите.Да, отказвам да потъвам в сивотата на деня. Предпочитам ...сладката захар!
  • чисто и бяло!
    красиво!
  • Амортизирана от експлоатация тема, при която е трудно да се каже нещо различно, нещо оригинално. Пък и на мой вкус твърде много захар има в стихотворението. Съжалявам...
  • Красота за очите, красота за душата... Благодаря, Марине,чакам ги тези усмивки...
  • Поздрав, Хрис!... Скоро кокичетата ще се усмихнат...
  • Днес белият сняг смени сивотата на вчерашния ден с искрящата си хубост, а те, кокичетата, геройски са се скупчили едно до друго и, допрели бели главички, искрят в унисон с него...
Предложения
: ??:??